ПОРЕШВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОРЀШВАМ и ПОРЀСВАМ, ‑аш, несв.; порѐша, ‑иш, мин. св. порѐсах и порѐших, св., прех. 1. Реша малко, за кратко време. — О, как сме се тайно взели с мой Цанко, как си косата разплетох, как ме с гребен пореши! Й. Вълчев, РЗ, 118.

2. Само несв. Реша от време на време, понякога. Никак не обича да се реши. Наистина винаги е с ниско подстригана коса и това прави да не се забелязва, че рядко я поресва.

3. Диал. Само св. Среша, вчеша. Я си слезни на калена чешма / да омиеш твое бело лице, / да порешиш твои руси коси. СбНУ Х LIV, 5. порешвам се, поресвам се, пореша се страд. и възвр. — "Снахо Дафинке, Дафинке, / защо ми клетви се кълнеш, / я ми се чисто пореши / и ми се бело премени / па си сватбата посрещни". Нар. пес., СбВСтТ, 962.