ПОРИВ —Речник на българския език — алтернативна версия
ПО̀РИВ м. Книж. 1. Вътрешна, душевна сила. Неудържим порив напираше в гърдите му, той почука нетърпеливо на вратата и едвам се сдържаше да не се втурне вътре. Д. Талев, С II, 49. Всеки порив, всяка воля детето иска да изяви по свой път, несмущавани от друго чувство, макар само то да няма предпочитание към тази или онази си радост. Ст. Грудев, АБ, 10. // Вътрешна, духовна насоченост, устременост към постигане на нещо желано; устрем, стремеж. Всред дима на механата, дето ниският дървен таван потискаше полета на смелите пориви,.. той за първи път виждаше хората си. Ст. Дичев, ЗС I, 447. И светлата ивица край хоризонта,.., и падащите звезди, и кадифенотъмната дълбочина на нощта бяха се свързали в съзнанието му по необясним начин с тоя дъх, който предизвикваше в душата му порив към нещо безкрайно щастливо и вълшебно. Ем. Станев, ТЦ, 59. В неговите пориви имаше нещо титанично — той диреше оная мисъл, която не бе по силите на обикновения човек. Й. Вълчев, СКН, 317. Много от тези ханове и князе бяха умрели в дръзновени пориви, в борба за слава, предизвиквайки живота и смъртта. М. Смилова, ДСВ, 281. Чуден е нашият народ! С широко, благородно сърце, със светли пориви, с милостива душа! М. Гръбчева, ВИН, 349.
2. Желание (в 1 знач.). Той я прихвана крепко и с такъв неудържим порив,.., че Станка изохка леко. Г. Караславов, ОХ I, 425. Децата стихийно, с всичките си жизнени пориви и инстинкти, се стремят към човешко щастие и така ненавиждат злото, че не могат да го допуснат даже в приказките. Н. Стефанова, ОС, 45. Вие изпитвате само мрачния порив да осквернявате и рушите всичко, което не можете да достигнете. Д. Димов, ЖСМ, 53. Ден и нощ той пазеше мислите си чисти, както бяха чисти ръцете му, ден и нощ точеше волята си, учеше се да се владее, да обуздава поривите си. А. Дончев, СВС, 156. Търпях със гордост потаена, / но в моята душа смутена / порив за песни не намирах. Ив. Вазов, Съч. I, 133.
3. Обикн. в съчет. с предл. на и същ. Спонтанна, буйна проява на някакво чувство; изблик. Кръвта му кипна и с неочакван порив на страст той я притегли към себе си и почна да разкопчава блузата ѝ. И. Петров, НЛ, 215. Още треперящ, развълнуван, от одевешния си порив на безумство,.., Бранков гледаше пред себе си. Ив. Вазов, Съч. ХХVI, 30. — Горкичката... И защо си крила досега? Людмила се разплака и в един порив, роден от съчувствието, притисна чело в рамото ѝ. Ем. Манов, ДСР, 265. В Лорините укори — в неврастенично разхвърляните мисли,.., в лудите пристъпи на гордостта и в поривите на надеждите Яворов долавя гърченията на една болна душа. М. Кремен, РЯ, 472. И изведнъж Тинка се надигна с разширени зеници и в порив на луда уплаха сложи малката си твърда длан на
устата му. Г. Караславов, Избр. съч. VI, 134.
4. Силна душевна възбуда, предизвикана от изживяване на възторжени чувства; въодушевление. Неговият порив се прибави към Тотювия. Цялата десятка, а след нея цялата стотня громко подхвана: "Народ, кой своята правда желае, / мила свобода и прелюбезна, / трябва с оръжие да я добие, / с жертва голяма и скъпоценна!" Ст. Дичев, ЗС I, 211. Най-ранното празнуване на тоя ден [деня на Кирил и Методий] (1859),.., става при такава тържественост и изключителен патриотичен порив на народните маси от града и селата, дошли нарочно за празника в Карлово, щото тържеството, както съобщава неизвестен дописник, "не може се описа". Ив. Унджиев, ВЛ, 31. Представленията на опери от Верди често са прераствали в политически демонстрации срещу австрийското господство,.., будели са патриотичен порив сред народа. Пеене VII кл, 1982, 39.
5. Напор, напън, тласък (на силен вятър, въздушно течение). Мария се ослуша — къщата потреперваше от поривите на вятъра, но стаите мълчаха, притихнали сякаш в очакване на бурята, която тътнеше вече над Витоша. А. Наковски, МПП, 7. Нямаше вятър, но въздушните пластове все пак се движеха кога едва забележимо, кога с лек порив. Й. Радичков, СР, 6. Връхлетяла изведнъж, стихията хласкаше с бесен порив, като че искаше да срине зидовете и кулите. М. Смирова, ДСВ, 287. Бурята едва сега започваше: тя прииждаше на нови и нови пориви, един след друг все по-силни. Г. Райчев, Избр. съч. II, 53. Отведнаж над морето се поднесе страшен рев и шум; ужасний порив на вятъра люшна парахода настрана. БЗ, 1891, бр. 316, 2.
— От рус. порыв. — С. Радулов, Галерия из Монтионовски премии.., (превод), 1857, 261.