ПОРИВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОРЍВАМ¹, ‑аш, несв.; порѝна, ‑еш, мин. св. ‑ах, прич. мин. страд. порѝнат, св., прех. 1. Рина малко, кратко време. Порина малко сняг и се изпоти.

2. Само несв. Рина малко от време на време, понякога. Понякога излиза с лопата и порива сняг пред входа на блока.

3. Диал. Изривам¹ (в 1 и 2 знач.). В тунела Пешо тръгна след бригадира,.. Попрегърбен, сгушен, с карбидната лампа в ръка, той му напомняше за тъмна утрин, студена и сънлива, когато с усилие си отворил очи, облякъл си се и вървиш с фенера към обора да поринеш на добитъка. Т. Монов, СН, 39. Повърни се, Йело, на прагове, / да поринеш, Йело, бащи двори, / да донесеш, Йело, майки воду. Нар. пес., СбВСтТ, 731. Нито с лопата да го поринеш, нито с метла да го изметеш. Погов. П. Р. Славейков, БП I, 317. поривам се, порина се страд.

ПОРЍВАМ СЕ несв.; порѝна се св., непрех. Диал. Неодобр. Махам се, отивам си от някъде; изривам се, измитам се (Н. Геров, РБЯ).

ПОРЍВАМ², ‑аш, несв.; порѝя, ‑ѝеш, мин. св. порѝх, прич. мин. страд. порѝт, св., прех. 1. Рия малко, кратко време; покопавам.

2. Само несв. Рия от време на време, понякога; покопавам.