ПОРИВИСТОСТ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОРИВЍСТОСТ, ‑тта̀, мн. няма, ж. Качество на поривист; поривност. Само че поривистостта и жарът на Ботева у него се заместяха от благостта на характера и от природната простота и добродушие. Ив. Вазов, Съч. ХII, 162. Фейлетоните на Алеко Константинов разкриват твърде бляскаво и ефектно най-характерните черти на неговата природа като писател: жив, пъргав темперамент,..; живо въображение,..; непосредственост, искреност и поривистост на чувствата. Б. Ангелов, ЛС, 239. Но той долавяше греещия пламък в очите ѝ, прибулените нотки в гласа ѝ, кокетната поривистост на жестовете ѝ, силата и хубостта на нейната снага. Ем. Станев, ИК III, 171.