ПОРИВНОСТ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПО̀РИВНОСТ, ‑тта̀, мн. няма, ж. Отвл. същ. от поривен; темпераментност, поривистост. Тая именно "ъгловатост" [на Будевска] се е проявявала по-силно само в моменти, които са били наситени с драматизъм, в героини с повече темперамент, изобщо в роли с повече динамика и поривност. Ст. Грудев, АБ, 145. Главното в края на краищата си остава страстната поривност към най-голямо духовно взискателство, което обаче остава дълго време скрито зад външната грубост и категоричност. Ив. Сарандев, ЕС, 151. И при най-кошмарните видения, при най-жестоките ужаси на военните разочарования нито за миг не заглъхва борческата поривност на поета. Пл, 1969, кн. 23, 61.