ПОРИЗНИК —Речник на българския език — алтернативна версия
ПОРЍЗНИК
ПОРЍЗНИК, мн. ‑ци, след числ. ‑ка, м. Диал. Долна дълга риза, носена под сукман или използвана като нощница. Тя е изскочила от къщи раздърпана, необлечена. Белият поризник се плете в краката ѝ. РД, 1965, бр. 227, 3.