ПОРИТВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОРЍТВАМ¹, ‑аш, несв.; порѝтам, ‑аш, св., прех. и непрех. 1. Ритам малко, кратко време. Дано Сашо викне някого да поритат заедно чудната топка. О. Василев, УП, 28. Често пъти броят на "резервите" беше много по-голям, отколкото на играчите, тъй като всеки желаеше да порита с хубава топка. П. Проданов, С, 68. И той се търколил на меката трева, / надал ужасен рев. / Поритал, поиграл, / направил си магарешкия кеф. Д. Подвързачов, Б, 20. Възседна Първан ранена коня; / правом пречаше до Маринкини, / до Маринкини, до чимшир порти: / Първан повика — кон му порита. Нар. пес., СбНУ VII, 19.

2. Само несв. Ритам малко от време на време, понякога. Розариумът днес е изпълнен с много народ.. Млади майки с детски колички, в които поритват с крачета червенобузи дечица. А. Станоев, П, 125. Магарицата,.. ловко се въртеше из тръните, поритваше, вдигаше къчове. Т. Харманджиев, КЕД, 127. Не тренира редовно. Само поритва в почивните дни. поритвам се, поритам се страд.

ПОРЍТВАМ², ‑аш, несв.; порѝтна, ‑еш, мин. св. ‑ах, св., прех. и непрех. Диал. Ритвам. Смилил се Ежко, рекъл ѝ [на Лиса]: — Като дойде пъдарят, престори се на мъртва. Той ще те поудари, ще те поритне, па ще те захвърли настрана. Тогава беж

— да те няма! Ран Босилек, Р, 72. Стоян си врата поритна / поритна и я изкърти / че си войвода улови. Нар. пес., СбНУ ХХVI, 111. Драганка ший у градина / под червената калина. / Никола мине-замине, / с крак ѝ гергйов поритне. Нар. пес. СбВСт, 629. Кога си доде млад Радан / та че си порти поритна / портите бре заключени / със до дванайсе сюрмета. Нар. пес., СбНУ ХХVI, 140. поритвам се, поритна се страд.