ПОРЍТВАНЕ1, мн. ‑ия, ср. Отгл. същ. от поритвам1 и от поритвам се. С няколко решителни поритвания отхвърли настрана панталоните. Т. Харманджиев, КЕД, 85.
ПОРЍТВАНЕ2, мн. ‑ия, ср. Диал. Отгл. същ. от поритвам2 и от поритвам се.