ПОРИЦАВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОРИЦА̀ВАМ, ‑аш, несв.; порица̀я, ‑а̀еш, мин. св. порица̀х, св., прех. Книж. Изказвам, изразявам силно неодобрение на нещо или на поведението, постъпките на някого; осъждам, укорявам. Песните, в които някога Вазов зовеше към честен труд,.. и порицаваше мързела, са израз на неговата почит към творческата сила на народа. Г. Цанев, СИБЛ, 41. Толкова години е работил той и никога никой не го е порицавал. Т. Монов, СН, 111. След къса драматична сцена, в която Киров остро порицава чудатото ѝ държане, Будевска му дава право да ѝ се кара. Ст. Грудев, АБ, 30. През нощта, на часа два, капитан Вазов бе поставил по своя инициатива двама часови пред вратата на Каравелова, в когото той се съмняваше. Груев порица тази мярка спрямо един човек, когото той считаше по-скоро за съучастник, нежели за враг. С. Радев, ССБ II, 17. Павликените строго порицавали сяка обрядност, особено сяка розкош при богослужението. ПСп, 1871, кн. 4, 60. порицавам се, порицая се страд., възвр. и взаим. Никой не порицава оня, който вече се е порицал. М. Иванов, ТЛР, 25.

— От рус. порицать. — В‑к Гайда, 1863, бр. 10, 74.