ПОРИЦАВАНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОРИЦА̀ВАНЕ, мн. ‑ия, ср. Книж. Отгл. същ. от порицавам и от порицавам се; порицание. Строгото и несправедливо порицаване стана причина детето да се разплаче и да се затвори в стаята си.