ПОРИЦАНИЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОРИЦА̀НИЕ, мн. ‑ия, ж. Книж. Силно неодобрение, осъждане, укоряване; порицаване. "Сега ще има наказания, порицания и какво ли не още!" — помисли Станимир и дори допусна, че е възможно да го уволнят. Т. Монов, СН, 111. Свитата неспокойно се размърда. Всички очакваха някоя забележка, някоя похвала или порицание, а императорът мълчеше. А. Дончев, СВС, 569. Отсъствието [от есенната сесия] на държавния глава при такава една церемония порази неприятно либералите. Те го изтълкуваха като един знак на порицание. С. Радев, ССБ I, 230. Пред строя отговорникът благодари на ловците, отчита днешния лов и прави забележки и порицания, ако има лоши прояви. ЛР, 1977, кн. 5, 6. Но и тука, както и сякъде, има работи, които заслужават порицание, и най-първо е равнодушието на бащите и на майките. Г, 1863, бр. 8, 60.

— Рус. порицание. — С. Радулов, Галерия из Монтионовски премии .., (превод), 1857, 261.