ПОРИЧКА —Речник на българския език — алтернативна версия

ПО̀РИЧКА ж. Умал. от пора. Той отдръпна лупичката, поизчисти праха от нея, пак я насочи към ръката си и съвсем ясно видя малките порички по кожата, едва забележими с просто око. Ст. Марков, ДБ, 441. Ароматът на това растение дотолкова силно се е предал на мъхнатото телце на пчелата, че когато завербуваните пчели я докосват при танца, те веднага го възприемат с помощта на хилядите си обонятелни порички, които се намират върху пипалата им. Б. Бижев СП, 49. Растенията бяха разтворили всички свои порички, всмукваха топлината и бързаха да пораснат. О. Василев, ДГ, 9.