ПОРОБВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия
ПОРО̀БВАМ, ‑аш, несв.; поро̀бя, ‑иш, мин. св. ‑их, св., прех. 1. Подчинявам политически и икономически народ, държава, обикн. при война; заробвам, завладявам, покорявам. Яките крепостни стени са били неми свидетели на много битки.. В тях се бяха разбивали вражите вълни на безбройни хищнически племена, тръгнали да поробват земята българска. Д. Линков, ЗБ, 55. Да убиеш врага, когато той те е нападнал, за да пороби твоя народ — това е твое свещено право и дълг. М. Марчевски, ОТ, 349. Защо мислите едни народи поробват други? Нима тук има нравственост? Само правото на по-силния. В. Геновска, СГ, 286. И насякъде испанците правяха паланки и села и поробваха бедните туземци. П. Кисимов, ОА I (превод), 190. Милий народе, напомни си кой похити сичко това, щото беше за нас най-безценно, най-свято на света;..; кой ти отне свободата и пороби драгата наша Татковина. НБ, 1876, бр. 11, 41. // Остар. Пленявам, обикн. при военни действия; заробвам.
2. Правя някой да полага много труд, да се труди продължително и непосилно; заробвам. Уж да си помогна, уж да се улесня в работата взех та го [момичето] главих. То се вика, невясто Богданице, зех та го поробих у чужди хора. Т. Влайков, Съч. II, 233. Ениз Ефенди и Изет бей пак поробиха селата да копаят челтика. АНГ I, 405. Поробил е цялото семейство в този негов бизнес.
3. Прен. Остар. Правя някой да е подвластен, да е зависим в поведението, постъпките си, решенията си и пр.; завладявам, покорявам, заробвам. Онзи ден една бедна вдовица съжаляваше, че не дала дъщеря си да се учи за певица, а я омъжила, та я поробила млада зелена. Ал. Константинов, Съч. I, 293. Никой не може да бъде по-добър учител от него в областта на художествения стил — и по-опасен: това е стилът на един темперамент, който лесно поробва ония, които нямат свой. П. П. Славейков, Събр. съч. VII, 32. // Остар. Запленявам (във 2 знач.); завладявам, покорявам, заробвам. Ирина: (Прегръща го по-силно). Да бягаме, орело! Борислав: Ирино, ти ме поробваш... Ти ме победи. Ив. Вазов, Съч. ХХ, 71. С всеки един благосклонен поглед, с всяка една сладка дума той ми поробваше сърцето. В. Друмев, И, 7. Моята душа и тяло / пороби твой погляд мил. Й. Груев, (превод) БКн, 18. поробвам се, поробя се страд. Египтените, асирите, персите и толкова други силни народи на Азия и Африка поробиха са лесно от македонците и от римлянете. Ступ., 1875, бр. 5, 38. Едни от тях паднаха от ударите на ножовете,.., други са поробиха. П. Кисимов, ОА I (превод), 92.
ПОРО̀БВАМ СЕ несв.; поро̀бя се св., непрех. Заемам се с трудна, тежка работа, която ми отнема много време и сили и обикновено не бива възнаградена, остава без възнаграждение; заробвам се. Много труд се полага, истина, без мярка труд. Лете всички в къщи — и жени и деца — се поробваме. Т. Влайков, Съч. III, 6. Поробих се с този речник.