ПОРОБИТЕЛ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОРОБЍТЕЛ, ‑ят, ‑я, мн. ‑и, м. Само ед. Народ, държава, които поробват, отнемат свободата на друг народ, държава. Във време на черното робство, когато векове поробителят тъпчеше всяка проява на българщината, кой опази името и духа на българина? Ас. Златаров, Избр. съч. II, 274. И сюжетът на повестта сега е развит по-стройно, планомерно: целият разказ е за подвизите на Ганчо Косерката, за неговите борби с поробителя, не само с еничари,.., а с турските управници. Г. Константинов, ПР, 111. За смъртта на въстаналия роб поробителят плащаше с живота си. Ст. Дичев, ЗС I, 176. // Ед. и мн. Всеки отделен представител на такъв народ, на такава държава по отношение на поробения народ. Юнакът щял да яхне един бял кон, щял да размахва тънка сабя и с нея щял да прогони поробителите от родната ни земя. А. Каралийчев, ПС I, 132. Тетевен привлякъл много бежанци. Тук се заселили последователно притеснените от поробителите селяни, главно от равнината. Й. Радичков и др., ГСП, 84.