ПОРОБЯВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОРОБЯ̀ВАМ, ‑аш, несв. (остар. и диал.); поробя̀, ‑ѝш, мин. св. ‑ѝх, св., прех. Поробвам, заробвам; поробям. В заговора той [Диков] се увлече малко по малко от другарство, от стеснение към другите, под натиска на тая инстинктивна солидарност, която поробява пасивните натури. С. Радев, ССБ II, 368. Нападат на малките градове и села, закарват със себе си добитъка, избиват мъжете и поробяват жените. Знан., 1875, бр. 15, 230. поробявам се, поробя се страд.

ПОРОБЯ̀ВАМ СЕ несв. (остар. и диал.); поробя̀ се св., непрех. Поробвам се, заробвам се; поробям се.