ПОРОВВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОРО̀ВВАМ, ‑аш, несв.; поро̀вя, ‑иш, мин. св. ‑их, св., прех. и непрех. 1. Обикн. св. Ровя малко, кратко време; пороввам се. Каравелов се размърда, челото му се набръчка, той стана, приближи масата, порови без причина разхвърляните листа, после дигна глава. Ст. Дичев, ЗС I, 561. Трябваше да си намери работа, за да мине по-леко отегчителният ден. Порови в раклата, усука тънък свилен конец, засмоли го с восък и отвори дървена кутия. М. Смилова, ДСВ, 274. — Искаш ли да отидем в старата къща, за да поровим из книгите на татко? Може да открием нещо, което заслужава да се пренесе в новия му кабинет. А. Гуляшки, ДМС, 112. Вълчицата застана между двете жили, порови земята, подуши я, огледа се и чевръсто зари с двата си яки

предни крака. Г. Райчев, В, 5. По-късно видях през прозореца как долетяха сиви врабчета, поровиха с нозе стърготините върху тротоара, поразмесиха ги с човки и отлетяха. Й. Радичков, СР, 218. Пред вратата порови в джобовете си за ключа, но не го намери.

2. Само несв. Ровя от време на време, понякога; пороввам се. Като му остане свободно време поровва из библиотеката и измъква някоя книжка да чете. △ Като огладнее, има навик да поровва в бюфета за храна, най-вече за скрити бонбони.

ПОРО̀ВВАМ СЕ несв.; поро̀вя се св., непрех. Пороввам. Павел бе решил да се порови в старите тефтери на затворите. Гр. Угаров, ПСЗ, 19. Той се порови в джобчето на жилетката си и отключи вратата на директорската стая, дръпна се да пропусне посетителите. Ем. Манов, ДСР, 466. Първите дни на село Александър скучаеше,.. Порови се ден-два в бащината си библиотека, после и това му омръзна. А. Гуляшки, Л, 467. След като се порови вътре [в раклата], Ефросина измъкна оттам някакъв дълъг пъстър плат, приличен на болярски плащ. Ст. Загорчинов, ДП, 165. Той подпря пушката си на дънера, дръпна жълтата си кожена чанта отпред, както беше с ремък през рамото му, порови се в нея и извади цяла шепа златни пари. Д. Талев, ГЧ, 132.