ПОРОД —Речник на българския език — алтернативна версия

ПО̀РОД м. Диал. 1. Рожба, дете, чедо; порожба. Йедничкото желание на мъж ми йе да си роди наследник,.. Само нека пази Господ от лош пород; племето му да ся затрие. Кр. Пишурка, К, 130. Ярмо невесто, / и птиче пород имало, / а ти, невесто, па немаш. Нар. пес., СбВСтТ, 223. — Авой, Мильо мила сестро, / еве стана девет годин време / как водим Елена невеста, / оти нема пород да породи, / или мъжко или женско. Нар. пес., СбНУ ХlIII, 90. // Събир. Потомство, деца.

2. Събир. Плод на растение. Едно дърво кленово / оно се не поклонило; / девойкя го йе проклела: / — От него пород да нема. Нар. пес., СбАИ, 320.