ПОРОДЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОРО̀ДЕН, ‑дна, ‑дно, мн. ‑дни, прил. Спец. Който се отнася до порода (в 1 и 2 знач.). След оплодяването на женската полова клетка, образува се една клетка — начало на организма — в която са представени всички породни свойства на едната и другата форми. Пр, 1952, кн. 6, 4. Всяка рязка промяна в икономиката на една страна или на един район предизвиква рязка промяна и в породния състав на селскостопанските животни в тази страна или в този район. Пр, 1953, кн. 6, 6. Породни характеристики. Породен белег. Породно подобрение на говедата. Подобряване на породния състав на овцете.

ПОРОДЀН, ‑а, ‑о, мн. ‑и. Прич. мин. страд. от породя като прил. За човек — който е роден сравнително скоро (около година, година и няколко месеца) след брат или сестра. Децата ѝ били породени, та учели в един клас на гимназията. О. Василев, ЖБ, 50. — Бог те убил, незнано друмниче, / кога мене турци заробиа, / язе немам нищо породено, / нито брата, нито мила сестра, / я оставих една стара майкя! Нар. пес., СбНУ ХLIII, 19. На гости дойде приятелката ми с трите породени момчета, които, като се събраха с моите две деца, дигнаха къщата на главата си.