ПОРОДИСТ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОРОДЍСТ, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. 1. За животно — който е с ясно изразени качества на добра порода; расов. След началника тичаше куче — породист красив сетер с нов светещ нашийник. Н. Попфилипов, РЛ, 145. Едно ланско петле е, чудо ти казвам — породисто, плиматрок! Г. Райчев, ЗК, 26. Туй е мое място, купил съм го преди две години. Там имам сега триста глави овце. Все породисти! А. Гуляшки, ЗР, 173. Купи [Вишо] два коня,.., пък когато се разпаси едната от кобилите му, откара я чак в чифлика да се разплоди с породист айгър. Ил. Волен, МДС, 220. И докато Видра беше все пак породиста кучка, с дълга кафява козина, с умни, почти човешки очи, Ханджар беше голям овчарски пес. Й. Йовков, ЧКГ, 29. Породист кон. Породиста свиня.

2. За растение — който е от висококачествен сорт. Породисти борове. Породист боб. // Който дава много и висококачествени плодове. Каруцата мина край овощната градина на Белчо Плявата. [Димо] забеляза Белча да куцука под клоните на породиста круша. К. Петканов, МЗК, 8.

3. Простонар. За човек който е с красива, добре сложена едра фигура; расов. Както цялата му външност, тъй и осанката му издават у него породист човек. П. Тодоров, Събр. пр II, 334. Тя бе едра, породиста жена. Елин Пелин, Съч. III, 12.