ПОРОДЯВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия
ПОРОДЯ̀ВАМ, ‑аш, несв. (остар., книж.); породя̀, ‑ѝш, мин. св. ‑ѝх, св., прех. Пораждам1; порождавам. — Сичките народи много си приличат в нравите и обичаите,.., особено кога живеят в еднакъв климат, който породява еднакви нужди. Т. Шишков, ИБН, 19-20. Този вид вирус, като действува връху кожата и шуплите, породява болестта. Дун., 1866, бр. 85, 2. породявам се, породя се страд. Схващат ся челюстите и краката на животните,.., от движението на жилите им породява ся едно бързо дишане, тупанието на сръцето им произвожда един глас. Дун., 1866, бр. 85, 2.
ПОРОДЯ̀ВАМ СЕ несв. (остар., книж.); породя̀ се св., непрех. Пораждам се; порождавам се. Тази плата той приносва на онзи хесап в работата на полето, в превозвание товарища, наторявание земята, а тука са породява друго питание, дали цената, която той е приел, наистина е някак си приблизителна за толкози труд. Лет., 1876, 46-47. Али паша напоминава, че разпри са ся били породявали за тези места между отоманската Порта и Росия. ЦВ, 1856, бр. 276, 1.