ПОРОЗ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПО̀РОЗ м. Остар. Книж. Пора. Не трябва да мислите, че в това поглъщание на едно вещество е станало химическо сложение, никак, то просто са е погълнало от порозите. Ч, 1870, бр. 5, 157. Водата не преминува през камъка, нито през стъклото, но през гъбата проминува, защото гъбата има големи порози или душници. П. Р. Славейков, ПЧ, 44.

— От гр. πόρος.