ПОРОЙ —Речник на българския език — алтернативна версия
ПОРО̀Й, ‑ят, ‑я, мн. поро̀и и поро̀ища, м. 1. Много силен и изобилен проливен дъжд. Забръска дъжд. В началото — слаб, рядък, той се усили полека-лека и към седем часа,.., се превърна в истински порой. Др. Асенов, СВ, 61. Дъждът се усили, зашумя и скоро рукна порой. Х. Русев, ПС, 145. Изведнъж рукна дъжд. В началото паднаха няколко едри капки, после се изсипа цял порой, като из ведро. Ал. Бабек, МЕ, 69. Въздушното електричество ся явява с най-голяма сила в големи порои. Преди да ливне лете порой въздухът бива горящ, ниде ся не клати ничто, чловеку е тяжко, а това досадно състояние ся нарича "омара" или "мараня". Й. Груев, Ф (превод), 188. Силен порой свалил една яребица надалеч от гнездото ѝ. Т. Икономов, ЧПГ, 30.
2. Силно водно течение, поток, образуващо се от бързо събиране на вода при проливен дъжд. Отвред се чуваше да шурти вода, из баирите надолу се стичаха порои. Й. Йовков, ЖС, 66. Една нощ около непристъпния връх се струпаха черни облаци. Небето затрещя. И изведнъж плисна проливен дъжд. Из каменистите урви рукнаха бучащи порои, запенени и грозни. П. Бобев, ЗП, 117. Една заран след силен дъжд, беше потекло
цял порой по градските улици. М. Георгиев, Избр. разк., 186. Пороищата търкаляха камъни по дълбоките долища, реките излизаха от коритата си. Д. Талев, С II, 275. Пороищата са изровили стръмнините и завлекли пътищата. Елин Пелин, Съч. IV, 82. Градушка ни удари, /порой ни мътен влече. П. К. Яворов, Съч. I, 44. ● В сравн. На мегдана се извивало буйно като планински порой хоро. НК, 1958, бр. 47, 1. Като мътен порой се спуснаха кърджалиите от Бакъджиците надолу в полето. Й. Йовков, СЛ, 118. Като мътен порой рукнаха от устата на Кръстевица ругатни и закани. Г. Караславов, ОХ I, 455. Мадам Мария,.., протегна ръка на Бенковски разплакана: сълзите ѝ течаха като порой, може би от радост, че скоро щеше да се върне в къщата си. Л. Стоянов, Б, 153. ● Обр. Тя заплака дълбоко и глухо, от очите ѝ се изливаше пороят на дълго задържаните неизплакани сълзи. Г. Караславов, ОХ I, 419.
3. Прен. Със съгл. или несъгл. опред. Множество от движещи се в една посока хора или други неща (коли, добитък и под.); течение, поток. Хорски пороища се свличаха към центъра, където очакваха да видят някакво олицетворение на събитието, което ги беше развълнувало. Д. Казасов, ВП, 155. Едвам си пробивахме път през навалицата.. Опасността, че всеки миг живият порой може да ни отвлече и отдалечи, ни държеше здраво заедно. Бл. Димитрова, ПКС, 258. Славянските племена, които в първите векове след Христа населяваха голяма част от Средня и от Източна Европа, заблъскани от грамадний порой на преселението на народите,.. — трябваше да се поклатят и те. Н, 1882, кн. 2, 115. Сега навалицата беше тъй гъста, че нищо не можеше да се върши на своя глава: влече те пороят от хора, където си ще. А. Страшимиров, А, 329. Порой от работници се устреми към площада. ● Той си проби път между младежите и застана срещу Раковски. Пороят от гласове зад него се отприщи: — Не ще позволиш! Води ни! Раковски се вглеждаше в развълнуваните лица. Ст. Дичев, ЗС I, 240. От оная нощ се бореше със страстта си към Дуса, въображението му вземаше връх над спомените, а ревността усилваше тоя мътен порой от мечти и съображения, безредно стълпени в неговото съзнание. Ем. Станев, ИК III и IV, 322. Младата вдовица се чувствуваше изоставена негде на края на света, самотна, загубена. И един порой от сълзи сам бликна от очите ѝ. Д. Талев, СК, 65. Всеки път, когато помисляше за Цариград или си спомняше някоя своя преживелица от ония години,.., в душата му тозчас нахлуваха пороища от противоречиви чувства. А. Гуляшки, ЗВ, 66. Порой от клевети се изсипа срещу писателя. //Непрекъсната последователност от действия, събития. С всеки ден учениците ставаха по-спретнати, увлечени в пороя на задружния живот. Всичко туй радваше новия учител. Ст. Дичев, ЗС I, 358. И българете, блъскани от пороя на напредъка,.., колкото повече захващаха да са събуждат, толкова повече тиранията,.., ставаше по-остроумна да изнамери средство, за да ги държи в робско състояние. НБ, 1876, бр. 38, 148. Находящ се в такова умствено положение, той ще си е спомнил също, че беше дошел в Цариград с цел да замине за в Русия по просия за манастиря си, когато пороя на обстоятелствата го отвлече към друга страна. УД, 26.
◊ На порой. Разг. В голямо количество и бързо, подобно на движението на порой (във 2 знач.). Снегът налиташе на бели порои и засипваше ровове и бастиони. Ст. Дичев, ЗС I, 585. И народът тръгна на порой към Кула. Й. Вълчев, РЗ, 126.