ПОРОНВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОРО̀НВАМ, ‑аш, несв.; поро̀ня, ‑иш, мин. св. ‑их, св., прех. 1. Обикн. поет. С ронене изсипвам, разпръсквам; наронвам. От струята студен въздух, нахлула остро в стаята, хризантемите във вазата се разпадаха и порониха цвят по бюрото. М. Грубешлиева, ГР, 89. Талазите изкачат по бреговете диви, / и пак назад се теглят, като поронват там / корали ясноцветни и бисери красиви. Ив. Вазов, ИГП (превод), 134. Катерицата повлякла опашка по снега, качила се на вековния смърч и поронила дребни зелени клончета. Ламар, ПР, 75. Печално, печално / поклаща той клони, / въздъхне, простене / и листи порони [лесът]. Елин Пелин, ПБ, 68. Повея вятър горненец, лельо ма, / .. / Горненец, та па долненец лельо ма, /.. / Та му шумата порони, лельо ма, / та му шумата порони / по мома, по бяло лице! Нар. пес., СбНУ ХLVI, 58. Ей Стояне, бре Стояне, / долетяха две соклета, / та стъпиха на ружата, / порониха бяла ружа, / бяла ружа и чървена. Нар. пес., Ив. Богоров, СбИБ, 49. ^● Обр. Аз пак съм сред цъфнали шипки, а там в планината / нощта е поронила ярки звезди. Хр. Смирненски, Съч. I, 19.

2. Прен. В съчет със сълзи. Оставям да ми потекат сълзите, давам израз на плача си, заплаквам; проронвам. Най-горещ защитник на Неофита излезе Цаню Райков от Трявна, който почна и най-върло да напада лично мене. Това ми направи много тъжно впечатление и аз пороних сълзи като видях, че туй върши един от моите съселени, при това и роднина. П. Р. Славейков, БП II, IХ. Убили го [Димча].. Ще гние той в незнаен гроб и никой, никой няма да порони сълзи над тоя гроб. Ц. Церковски, Съч. III, 168. Видях в очите твои грейнал плам / и сълзи да пороня не посмях. Е. Багряна, ПЗ, 8. Подигна глава майстор Маноил, / поклюпи капа до тънки вежди, / порони сълзи до черна земя. Нар. пес., СбВСтТ, 350. Ситно си писмо прочете, / дребни си сълзи порони, / като че плаче сираче. Нар. пес., СбНУ III, 26. // За очи — отделям сълзи; заронвам, отронвам. Моите устни се свиха в скръбна чърта — и моите очи порониха топли сълзи. Н. Райнов, ВДБ, 28.

3. Роня малко, кратко време. Много не им се работеше днес и порониха царевица само два часа.

4. Само несв. Роня от време на време, понякога. Тейне ле, стари тейне ле, / що ходиш, тейне, по двора, / двора по калдаръма? / Та що си грижен, кахърен / и дремно сълзи поронваш? Нар. пес., СбГЯ, 8. Като ѝ домъчнее за близките, поронва сълзи.

5. Прен. Остар. Посявам (някъде зърно, семе). Тие последните думи още тогава паднаха Панчо на сърцето. И порониха те у него първото зърно от една нова мисъл. Т. Влайков, Съч. II, 110. Писател, поет даровит, той пръв със своя майсторски чук издяла из грубата скала на българский език статуи с изящни линии и форми, пръв изкара из тоя първобитен, необработен инструмент ония сладки звукове,.., които са омайвали нашите юношески души и са поронили в тях първите семена от любов към хубавото. Ив. Вазов, ПЮ, 36-37.

6. Диал. Надробявам нещо на дребни късчета, парчета; наронвам. Да направиш цял кален гювеч качамак, да го поръсиш с препържено масло, да му порониш сирене, па го принеси на Цеко. Кр. Григоров, ТГ, 10. поронвам се, пороня се страд.

ПОРО̀НВАМ СЕ несв.; поро̀ня се св., непрех. 1. За земна маса, скала, стена, зид и под. — роня се, разпадам се на малки частици; изронвам се. Защо и къде бяха избягали птиците? Кое ги беше прокудило от тоя мек бряг, гдето дълбаеха гнездата си? Защо той се беше поронил така? К. Колев, М, 87. Торът се порони под крачеца му [на агънцето]. Ил. Волен, БХ, 82. Зидът се е поронил след последните проливни дъждове.

2. Отронвам се; изсипвам се, посипвам се, разпилявам се. Бях извървял доста, когато на другия бряг се порониха камъни и се разнесе вик. Ив. Венков, ХКН, 114. На едно място видя вълка,.., а на трето ситни съчки се порониха над него. Й. Йовков, СЛ, 23. Долових шоколада. Конят веднага го усети и дограби. Няколко трошички от плакичката се порониха по земята. Н. Попфилипов, РЛ, 121. Расла е Радка, порасла, / ста‑

нала Радка девица, / девица — мома убава: / ..! / Кога се Радка засмее — / бел се маргарит порони / по Радкините пазуи! Нар. пес., СбНУ ХLIV, 249. ^● Обр. Далеч във въздуха се порониха ноти от гласа на чучулига. Ив. Вазов, ЖИ, 91.

3. За сълзи — започвам да тека; потичам, протичам, заронвам се. И той [царят] се разхлипа, едри сълзи се порониха по сухите му ланити, очите му се свиха — мокри и зачервени,.. Та с плач довърши унизителната реч, от която се засрамиха боляри и патриции. Н. Райнов, КЦ, 69. От очите му се порониха сълзи от признателност. Ив. Вазов, Съч. ХIV, 132.