ПОРОСЯВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОРОСЯ̀ВАМ, ‑аш, несв.; порося̀, ‑ѝш, мин. св. ‑ѝх, св. 1. Непрех. За дъжд — рося малко, кратко време или от време на време, понякога. Кога дъжд пороси, / калдаръм да омий, / кога слънце пекне / калдаръм да изсуши. Нар. пес., СбВСт, 670. В края на деня пороси слаб дъжд, а през нощта небето се проясни. // Безл. поросява. Пада, вали слаб дъжд. Вече цяла седмица не е валяло, само в някои следобеди поросява.

2. Прех. За роса, дъждец, капки вода, сълзи и под. — оросявам леко, намокрям, овлажнявам, навлажнявам. Дядо Стоил влезе в къщи, сне високия си добруджански калпак, замахна, отърси дребните капчици, които го бяха поросили. А. Каралийчев, СР, 58. Хи, чума! — промълви бедната [Кина] и наведе глава, а сълза едра и бистра пороси пламналата ѝ от гняв буза. А. Страшимиров, А, 545. Не съм слънце, сите да огреем, / не съм роса, сите да поросим, / .. / Нел съм мома — едного че либим! Нар. пес., СбНУ ХLIV, 404. — Нито ме ветрец люлее, / нито ме дъждец пороси. Нар. пес., СбВСтТ, 667. — Я дай ми, Боже, / ситна росица, / да ми пороси / по се синоре / ниви и лозя. Нар. пес., СбАИ, 365.