ПОРТ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОРТ¹, по̀ртът, по̀рта, мн. по̀ртове, след числ. по̀рта, м. 1. Пристанище. Само на изток,.., се мяркаше друг параход, той вероятно беше излязъл от някой азиатски порт и вървеше успоредно с нашия. Ив. Вазов, Съч. ХVI, 119. Из огромните портове излизат океански параходи със стотици светнали прозорчета. К. Константинов, ПЗ, 92. Изумрудено море — тихо и лъскавогладко в порта, проблясващо с виолетови отблясъци от разлетия мазут и неспокойно, запенено отвъд бялата ивица на вълнолома. П. Бобев, К, 106. Кораб — скитник. Бавно в порта спре се, / глухо котвата в нощта изтрака. Н. Ракитин, Ст II, 36.

2. Пристанищен град (Л. Андрейчин и др., БТР, 1976).

— От лат. portus през фр. port.

ПО̀РТ², по̀ртът, по̀рта, мн. по̀ртове, след числ. по̀рта, м. Мор. 1. Отвор в борда на военен кораб за поместване дулото на оръдие.

2. Отвор в борда на товарен кораб, през който се извършва товаренето и разтоварването.

— От англ. porthole.