ПОРТИЕРСКИ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОРТИЀРСКИ, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. 1. Който се отнася до портиер; портиерен. А междувременно портиерът обясни, че може да ми даде стая едва в два часа след полунощ,.. — Друга възможност засега няма, моля, ако сте уморен, в портиерската стая има кушетка, починете си. Г. Крумов, Т, 71. Предложиха му да стане портиер,.. Обещаха му също да измислят по-късно нещо по-добро.. Но ако трябваше и само един ден да остане в портиерската будка, пак не би се съгласил. В. Райков, ПВ, 98. Рижото момче слезе в сутерена, в портиерското жилище. Г. Крумов, Т, 123.

2. Като същ. Обикн. членувано портиерска<та> ж. Портиерна. Докато децата играеха весело на улицата, Коста стоеше пред портиерската и на лицето му се сменяваха последователно ту любезна услужливост, ту ледена сериозност — в зависимост от това дали поискваха от него справка, или заминаваха нагоре по стълбите, без да му обръщат внимание. П. Вежинов, СО, 23.