ПОРТИК —Речник на българския език — алтернативна версия

ПО̀РТИК, мн. ‑ци, след числ. ‑ка, м. Арх. Открита галерия, оформена с два успоредни реда колонади, когато се изгражда пред вход на сграда, или като един ред колони от едната страна и стена — от другата страна. В старо време портикът, който предшествува храма, се е издигал над земята и качвало се е на него по една стълба от седем стъпала, което му е придавало още по-голяма величественост. К. Величков, ПССъч. III, 42. В средата на двора е имало кръгъл кладенец,.., а около северната, южната и западната стена — тесен портик (колонада). Базите на портика са запазени. Ст. Михайлов, БС, 54. Всички тия люде, жени, мъже, деца,.., които се надваряха под портиците на църквите да си купат бройници, кръстчета, иконки,.., носяха на лицата си изражение на люде честити, които съзнават, че са изпълнили един велик дълг. К. Величков, ПССъч. III, 5-6. А що видяха? Широка четвероъглена равнина (менданлъг), окръжена с портици на великолепни палати. Б. Димитров, Я I (превод, 50.

— От лат. porticus през фр. portique. — Б. Димитров, Асен I (превод), 1864.