ПОРТИЧКА —Речник на българския език — алтернативна версия

ПО̀РТИЧКА ж. Умал. от порта; портица, вратичка, вратица. Откъм пътя кака Гина има една голяма порта за каруцата и една от ония малки портички, през които по обичая влизат и излизат хората с добри намерения. Хр. Пелитев, ХО, 87. Внезапно се сетих и друго: ами ако изведат заточениците не от тази малка портичка в зида, а от предната, голямата? Няма да видя бати. Ст. Дичев, Р, 26. Човекът спря до отворената портичка и се подпря с едната си ръка на нея. Й. Стоянов, ПД, 5. Колкото по-надолу копаеха и ровеха, толкова по-ясно се откриваше малка портичка, набързо зазидана и затрупана. Д. Рачев, СС, 219.