ПОРТМОНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОРТМОНЀ, мн. ‑та, ср. Малка, обикн. кожена, твърда или мека кесия с различно затваряне (цип, копче, щракалка и др.), използвана основно за държане на пари. — Това е целият ми капитал — и показах старото си портмоне, в което имаше няколко дребни монети. К. Видински, НСП, 50. В същия миг той бръкна в джоба си, извади дебело, изтъркано портмоне, което бе натъпкано повече с рецепти. К. Калчев, ЖП, 297. Бръкна в джоба на панталона си, измъкна кожено портмоне и хвърли върху стана една бяла меджидия — дюкянчето изпълни мек, галещ звън. Д. Спространов, С, 69. Тя извади едно портмоне,.., измъкна няколко доста измачкани квитанции за платено електричество,.. После върна портмонето обратно и извади друго. Ч. Шинов, БС, 31. Излизах час по час навън и вадех от портмонето изтърканата снимка на любимата. С. Северняк, ВСД, 150.

— Фр. porte-monnaie.