ПОРТРЕТЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОРТРЀТЕН, ‑тна, ‑тно, мн. ‑тни, прил. Който се отнася до портрет. Налагат се със своите творби ярки таланти на изобразителното изкуство: Станислав Доспевски — майстор на портретната живопис, Николай Павлович — автор на известни картини с исторически сюжети. Лит. Х кл, 97. Правеше стилизирани плетеници от лозови листа и животински фигури, но голямата му слабост бяха "човеците", които почти винаги имаха портретна прилика с неговите познайници от селото. Н. Хайтов, ШГ, 35. Пред канапето имаше овална орехова маса с красиво извити,.., крака, на която стоеше най-милият ми предмет — портретният албум. М. Кремен, СС, 127-128. Спас остана сам. Стана и приближи портретното табло. Д. Добревски, БКН, 88. При портретната характеристика [Каравелов] допуска известна идеализация — така типична за писателя, когато рисува млади хора от народа. Лит. Х кл, 134. Понякога за нуждите на повествуванието той [Д. Димов] прави бързи портретни скици на герои, чието участие в романа е епизодично. С, 1952, кн. 3, 181.