ПОРТРЕТИСТ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОРТРЕТЍСТ м. 1. Художник, който рисува портрети, майстор на портретната живопис. Достатъчно е да си спомним бележития бюст на Иван Вазов, за да се убедим в качествата на Андрей Николов като портретист. НК, 1958, бр. 21, 4. Той [художникът Н. Михайлов] е истинският портретист за светски дами. Той улавя парадното изражение на техните очи. С. Радев, Худ., 1909, кн. 4, 15. Завърна се от двегодишната си командировка в Париж .. един от най-добрите наши портретисти и пейзажисти. Р, 1926, бр. 225, 4. На първо място тук са представени многобройните художници. Майстори на букви, майстори на винетки, карикатуристи, портретисти, пейзажисти. Г. Караславов, ПМ, 85. Той [Танев] не е нито портретист, нито художник на фигуралната композиция. Досега човешката фигура е имала чисто багрово или композиционно значение в картините му. НК, 1958, бр. 35, 6.

2. Писател, който талантливо описва човешките образи, майстор на портрета в художествената литература. Казах му, че в повестите си е превъзходен портретист. Ив. Вазов, Съч. VII, 169. Руневски е преди всичко писател-портретист. Той е постигнал най-много при обрисуването на характерни типове из нашите малоимотни среди, като е създал същинска галерия от социални жертви. Ив. Богданов, СП, 280. С цялото си дело Грунвалд се издига до забележителен изобразител на своята родина, до дълбок портретист на нашето време. ЛФ, 1958, бр. 17, 4.

— Фр. portraitiste.