ПОРТРЕТУВАНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОРТРЕТУ̀ВАНЕ ср. Литер. Изк. Отгл. същ. от портретувам и от портретувам се; портретизация, портретизиране, портретиране. Все повече в неговия [на Андрей Гуляшки] изключително съвременен и динамичен стил се осъществява трайната симбиоза между неочакваните, странни, понякога и чисто приключенски сюжетни ходове и дълбокото, детайлно психологическо портретуване. С, 1972, кн. 11, 242. Социално-психологическото портретуване му [на Хаджийски] беше сред най-любимите творчески и научни занимания. Е. Каранфилов, Б III, 275. От портретуването в тази картина се разбира, че художникът придава различна значимост на рисуваните образи в композицията.