ПОРУКВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОРУ̀КВАМ¹, ‑аш, несв.; пору̀кам, ‑аш, св., прех. Диал. Руквам, виквам някого да отговори, да се обади или да дойде; повиквам, извиквам. Изляло е Момчил юнак, / та отиде на дома си, / и порука първо любе: / — Изведи ми бърза коня, / закачи ми тежка сабя. Нар. пес., СбНУ Х, 88. Ага било на полунощ, / Милен си вода поиска, / та си Тодора порука: / "Сестро Тодоро, Тодоро, / и браточедко Еримо, / донесете ми водица!" Нар. пес., СбНУ LХVIII, 78. Порукала берберина, / обричиха руси коси, засука ги стара майка. Нар. пес., СбНУ Х, 86. поруквам се, порукам се страд.

ПОРУ̀КВАМ², ‑аш, несв.; пору̀кна, ‑еш, мин. св. ‑ах, св., непрех. Диал. Руквам, виквам изведнъж и за кратко. Тога стане бано Михаиле, / та се качи на кула висока, / та порукна глас и викна: / — Чуеш ли ме, цар султан Мура! / Стига фърле топи и кумбаре. Нар. пес., СбНУ Х, 90-91.