ПОРУМЕНЯВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия
ПОРУМЕНЯ̀ВАМ1, ‑аш, несв.; поруменѐя, ‑ѐеш, мин. св. поруменя̀х, прич. мин. св. деят. поруменя̀л, ‑а, ‑о, мн. поруменѐли, св., непрех. 1. За лице, бузи — ставам румен, покривам се с червенина, поради изживяване на силни чувста или под външно въздействие; изчервявам се, зачервявам се1, почервенявам, поаленявам, заруменявам1. Противоп. побледнявам, побелявам1. Румянка само се усмихна и цялата поруменя, та чак ушичките ѝ станаха розови, като че пламъчета затрептяха под косите ѝ. Ст. Даскалов, СЛ, 17. Такова ядене и с просеник да го ядеш, пак върви... Христина поруменя от удоволствие и гребна предпазливо с вилицата само две зрънца. Т. Монов, СН, 145. Бузите на Мариела поруменяха и тя произнесе с развълнуван глас: — Другарю Попов,.. Вие ми върнахте вярата в хората! Й. Попов, МБВ, 15. Тя отидe да затвори открехнатата врата на втория етаж, помая се там и се върна поруменяла от студа. Ст. Марков, ДБ, 31.А лицето и устните ѝ слабо поруменяват; .. и тя става първа красавица на света. Ст. Ботьов, К (превод), 111.
2. Обикн. за небе или облаци — придобивам розовочервен цвят или оттенък, ставам розов или с розовочервен оттенък; почервенявам, поаленявам, зачервявам се, заруменявам1. Небето на изток бе поруменяло. П. Вежинов, ЗНН, 124. Сипна зора, изтокът поруменя, полето се събуди отново, по пътищата откъм селото заскърцаха коли. Г. Караславов, СИ, 238-239. На изток, по зеленикавото небе с гаснещи тук-там звезди, облачетата бяха леко поруменели. Сп. Кралевски, ВО, 81. ● Обр. То [небето] ще се изчерви цяло, ще бликнат огнените извори на зората, близките облаци ще поруменеят като руна обагрени в кръв. Ил. Волен, ДД, 56.
ПОРУМЕНЯ̀ВАМ2, ‑аш, несв.; поруменя̀, ‑ѝш, мин. св. ‑ѝх, св., прех. Правя нещо да стане румено; заруменявам2. Тя би могла много да му разкаже. Но свян поруменяваше бялото ѝ лице и очите ѝ се свеждаха надолу. Б. Несторов, СР, 142. Билянка излиза на двора и разтваря вратника. Върху китката на ръката ѝ пада залутана снежинка. Навежда се, разглежда я и малка, плаха надежда поруменява страните ѝ. К. Петканов, ОБ, 8. поруменявам се, поруменя се страд.