ПОРУМЕНЯЛ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОРУМЕНЯ̀Л, ‑а, ‑о, мн. поруменѐли. Прич. мин. св. деят. от поруменея като прил. Който е покрит с руменина, червенина; почервенял, поаленял. Коя е тя, питаха тримата Ангела с погледи; и тайничко наблюдаваха с очаровани очи нейното красиво, бледо поруменяло лице, обградено от черното було. Ст. Дичев, ЗС I, 608. Леко поруменял, Захари Генчев подаде току-що поправената кафемелачка на палавата Соня. В. Сотиров, ЛНП, 17. Колко пъти дълбоките очи на Мария улавяха погледа му, .. Но точно тогава в очите на Хрельо заиграваха студени пламъчета на присмех и тя свенливо, поруменяла, свеждаше очи. П. Константинов, ПИГ, 16. Малките екскурзианти крещяха и ръкомахаха, поруменели от щастие, че ще пътуват. П. Стъпов, ГВ, 112. ^● Обр. Но призори, когато утрото надникна с поруменяло лице през квадратните прозорци, група бедни селяни и половин дузина средняци бяха вече основали ведровското ТКЗС. А. Гуляшки, МТС, 61-62.