ПОРУСВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОРУ̀СВАМ, ‑аш, несв.; пору̀ся, ‑иш, мин. св. ‑их, св., прех. 1. Правя някого да стане русин, да се чувства и държи като русин, да възприеме езика, традициите, обичаите и др. на русите. Русия иска да поруси сички народи!!! НБ, 1876, бр. 48, 188. Има два вида панславизми: руски и сръбски. Първият гони цел да тури под игото си сичките славянски племена и да ги поруси. Пр. СбПер п II, 127.

2. Правя нещо да стане руско, да придобие руски особености, руски облик. Тукашните българи, като попаднаха под руска власт, полека-лека порусиха язика си и дотолкоз си изгубиха народността, щото днес и имято им ся не чуе там! Д. Войников, КБИ, 11. И най-напред виждаме, че както гърците искали да погърчат света, тъй искали и сърбите да го посърбят и русите да го порусят. Ч, 1875, бр. 9, 411. порусвам се, поруся се страд.

ПОРУ̀СВАМ СЕ несв.; пору̀ся се св., непрех. Ставам, чувствам се като русин, като възприемам езика, традициите, обичаите и др. на русите, придобивам национално съзнание и държане на русин. За да не смущава съвестта на почтените чужденци, той бе решил да се "поруси" с жена си, додето излезе из Франция. Ив. Вазов, Съч. ХХV, 167. Изпосле българский народ от Голяма България ся порусил и сега друго не останало от него освен развалините от градовете. Др. Цанков, КБИ, 11. Подир това превземание българский народ в Голяма България

захвана от ден на ден да ся порусва и изгуби народността си и язика си. Д. Войников, КБИ, 29.