ПОРУСЯВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия
ПОРУСЯ̀ВАМ1, ‑аш, несв.; поруся̀, ‑ѝш, мин. св. ‑ѝх, св., прех. 1. Правя коса или други косми по тялото на човек да станат руси, светли, обикн. чрез боядисване или при употреба на кислородна вода; изрусявам1. "А на тебе къде ти е черната коса? Или си ми изпратила снимка от преди двайсет години?..." — "порусих я, казвам, преди да тръгна. Чух, че тука русите коси били на мода..." Ал. Бабек, МЕ, 79.
2. Диал. Правя дреха или материя да избелее, обикн. поради дълга употреба. То тоя наш свят Никола, що сме друм друмували, .., сури калпаци порусили, прави пушки потрошили; .. Ний го сакаме, .., а той ни дочака и ни даде кравай. СбНУ ХV, 10. порусявам се, поруся се страд.
ПОРУСЯ̀ВАМ2, ‑аш, несв.; порусѐя, ‑ѐеш, мин. св. поруся̀х, прич. мин. св. деят. поруся̀л, ‑а, ‑о, мн. порусѐли, св., непрех. 1. За коса или косми по тялото на човек — ставам светъл, рус, обикн. от слънцето или при употреба на специална боя; изрусявам2. Светлокестенявите ѝ коси като да са порусели. Избелели изглеждат и пъстросините ѝ очи. М. Кремен, РЯ, 391. Пожурен и порусял от слънцето, той сега не приличаше на доскорошния гиздавец Апостол, а на потънал в работа селянин. Д. Немиров, Б, 70. Ясно виждам лицето на бай Стоян Пъков с поруселите увиснали мустаци. Л. Стоянов, Х, 15.
2. Прен. За трева, растение — губя зеления си цвят, като пожълтявам и изсъхвам, обикн. от слънцето; изрусявам2. Людмила седна върху порусялата трева и се загледа, погълната от гледката и от мислите си. Ем. Манов, ДСР, 412.
3. Прен. За зърнени култури — губя зеления си цвят, като пожълтявам и узрявам, обикн. от слънцето. Хваналите се гуша за гуша два свята даваха особен отпечатък на месец юни в района Искидяр. Все тъй пожълтяваха ечемиците, порусяваха ръжта и житата. Д. Вълев, З, 207.