ПОРУТЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОРУ̀ТЕН, ‑а, ‑о, мн. ‑и. Прич. мин. страд. от порутя като прил. Който е силно повреден, почти разрушен, унищожен. Женева — голям, хубав град — чисти улици, кокетни къщи — не е като нашите градове с криви, кални сокаци, стари, порутени къщи — отговори Орце. Д. Спространов, С, 176. Той ни описваше събитията, разиграли се по тия места, съобщаваше ни имена на параклиси, порутени езически храмове,

заливи и скали. В. Мутафчиева, СД, 133. Днес от нея [крепостта] са запазени само порутени стени. Ст. Михайлов, БС, 253. От къщичката с порутени стени и наклонен на една страна покрив, .. слезе нисичък, възпълен доктор. Ив. Мартинов, СНУ, 179. Богоугодник сред гората / чешма за спомен е сградил: / порутена е тя — под нея / път извора си е пробил. П. П. Славейков, Събр. съч. II, 62.