ПОРУЧИК —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОРУ̀ЧИК, мн. ‑ци, м. Остар. Воен. Офицерски чин между подпоручик и капитан, равен на старши лейтенант. Грашев имаше чин поручик, даден му заради участието във въстанието, и командуваше рота [на фронта]. Д. Фучеджиев, Р, 230. В чакалнята на гарата Въкрил видя Спас Илков. Стегнат с хубав шинел, с пагони на поручик, той разговаряше с жена си, с дъщеря си и със сина си. Г. Караславов, ОХ II, 269. — Уби го граната, господин поручик, видях го, като се катурна от коня — разправи един. Ив. Вазов, Съч. VIII, 148. Принц Айтел Фритц е повишен в чин поручик. Бълг., 1902, бр. 454, 6.

— От рус. поручик.