ПОРФИРЕН —Речник на българския език — алтернативна версия
ПОРФЍРЕН1, ‑рна, ‑рно, мн. ‑рни и (рядко) ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. 1. Който е направен от порфир. Над трона му имаше една голяма икона на Света Богородица, обкована с масивно злато. Отляво, между две порфирни колони, падаше надиплена копринена завеса. А. Каралийчев, В, 122. Под нейните [на черквата] пет купола почиват порфирните саркофази на базилевсите, напуснали отдавна земния свят. А. Гуляшки, ЗВ, 65. По няколко пъти на ден отиваше [княгинята] да гледа златната мозайка на порфирената зала. Ст. Загорчинов, ЛСС, 35.
2. Минер. За скали, минерали — който се състои от порфир или в който има порфир. В някои гранити има пръснати и по-едри единични ортоклазови кристали из общата зърнеста маса, наречени порфирни. Геол. VIII кл, 14. По вътрешното си устройство, витошките еруптивни скали могат да се поделят на две групи, на два
рода: зърнести и порфирни. П. Делирадев, В, 40. При изстиването на магмата на повърхността на земята в по-тънък пласт са се образували тъй наречените порфирни скали. Вл. Брънеков и др., СД, 241. Порфирен гранит.
ПОРФЍРЕН2, ‑рна, ‑рно, мн. ‑рни и (рядко) ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. Остар. Книж. Пурпурен. Бяха приготвени и даровете за краля и за сина му. Те състояха от златни съдове, две порфирни мантии с диаманти на предниците, три скъпи татарски саби. Ив. Вазов, Съч. ХIV, 70-71. Те [глашатаите] вече съчетаваха в своя безумен вик името ѝ с името на стратега, когото тя любеше бясно — него, Йоана, — с кървавите ръце, който бе облякал вече порфирна дреха на базилевс с иконки на апостоли. Н. Райнов, ВДБ, 131-132. И тогава взе свой златний перстен, / и опаса пояс многоценен, / и ги обви в порфирна завеса, / и предаде на своя невеста. К. Огнянович, ЖА, 26.