ПОРЪБВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОРЪ̀БВАМ, ‑аш, несв.; поръ̀бя, ‑иш, мин. св. ‑их, св., прех. Правя ръб по краищата на плат, скроена дреха, кърпа и др., за да не се разнищва; подгъвам, подшивам. Занаятът ми се стори доста лесен. Мина, не мина месец, аз вече поръбвах полите, зашивах гайтани, дори и цяла антерия ушивах. Кр. Григоров, ОНУ, 24. Извади [Яна] бели ръкави с копринени нишки, раздипли ги и наведе черните си очи над тях, залови се да ги поръби. К. Петканов, СВ, 44. Мъжки йе ръкав ушила, / ушила и поръбила. Нар. пес., СбНУ LХVI, 124. ^● Обр. Ешек Кулак още се белее, / поръбва лед дълбоките въртопи, / все още сняг / внезапен облак сее. А. Германов, М, 44. поръбвам се, поръбя се страд.