ПОРЪБЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОРЪ̀БЕН, ‑а, ‑о, мн. ‑и. Прич. мин. страд. от поръбя като прил. 1. Обикн. за плат, скроена част от дреха и под. — който е подгънат, подшит по краищата, на който е направен ръб, за да не се разнищва. Мелвин се увличаше само когато правеха покупки. .. Обикновено Васкен я чакаше в някое близко кафене, а тя се захласваше по час-два в атлазите, поръбени с фини конци. С. Севан, РР I, 55. То обикновено туря на главата си бяло платняно фесленце, което е поръбено с ибришим. Л. Каравелов, Съч. II, 31.

2. Обикн. за дреха, кърпа и под. — който е украсен, обточен по краищата с ширит, гайтан, с ивици от мъниста, дантела, кожа и под., за да изглежда по-красив; обшит. До седлото се спускаше лека златна ризница, която покриваше гърдите, .., ала оставяше свободни ръкавите на теменужената му дреха, .., поръбена покрая с четири пръста златна ивица. А. Дончев, СВС, 567. Невестата пак бе нагиздена в казмирена сая, с копринени гайтани, .., в тирена риза, поръбена на полите и ръкавите с рехави дантели. Кр. Григоров, ОНУ, 84. Зиданите в стената долапи бяха пълни с рокли — .. След тях дойде ред на контохчета от сукно, поръбени с лисича кожа. Ст. Дичев, ЗС II, 633. Пъстреят с пулчета поръбени забрадки, .. / В очите пламък, зъби — бели ядки. К. Христов, ЧБ, 66. ^● Обр. От изток някак странно белееха бързо летящи облаци, сякаш сновяха бели поръбени по края с розови ивици крила. П. Льочев, ПБП, 21. Из един такъв път, поръбен отстрани с червена слети-коса и със сини цветчета, .., иде един човек. Й. Йовков, ЧКГ, 317.