ПОРЪЖДАВЯЛ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОРЪЖДАВЯ̀Л, ‑а, ‑о, мн. поръждавѐли. Прич. мин. св. деят. от поръждавея като прил. 1. Който е покрит с ръжда, който е хванал ръжда; ръждясал. До пътната врата бе захвърлена една желязна поръждавяла вила, вратата на плевника зееше отворена. Ем. Манов, ДСР, 216. В ъгъла близо до прозореца беше прикътана печка с поръждавяла ламарина, прогоряла на две места. Кр. Григоров, Р, 21. — И мен ме записаха в трапезарията, о-о! Тѐ ми паничката под чина, тѐ, тѐ ми и лъжичката! — и подаваше една желязна лъжица с поръждавяла дръжка. Ст. Даскалов, БП, 106.

2. Прен. Който е получил, който има жълточервен, риж цвят, подобен на желязна ръжда. Като вълчи ергенски калпаци се вдигат поръждавелите хълми на планината. Добре е поиграла там неспокойната и широка четка на есента. С. Северняк, П, 372. Носеше [реката] спокойни и бистри води между бреговете, обраснали с върби и елхи, потънали в поръждавяла зеленина. Д. Фучеджиев, Р, 43. А той, като отпиваше бавно глътки от кафето и пребърсваше поръждавелите си от тютюна мустаци, позавърташе глава. Кр. Григоров, Р, 66-67.