ПОРЪСВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия
ПОРЪ̀СВАМ, ‑аш, несв.; поръ̀ся, ‑иш, мин. св. ‑их, св., прех. 1. Ръся, посипвам, пръскам с вода или друга течност някого или нещо на много места, кратко време; напръсквам. Накрая дядо поп ще поръси всинца ни, ще поръси след това цялата соба, ще иде да преръси вкъщи и в одаята и като свърши водосвета, ще излезе да отчете пак на новоприготвените госби и на хляба. Т. Влайков, Пр I, 234. С нов, по-слаб вик, тя тежко падна на възглавницата и приклопи клепки. .. Калугерът, мълвящ молитви, я поръси със светена вода. Ст. Загорчинов, ЛСС, 6. Попът се завъртва като хала и с китката босилек поръсва на кръст билюреното огледало на мама. Н. Каралиева, ЯЧ, 12. Гроздан взе едно стъкло с вода от децата, поръси го по лицето и му даде да пие. Й. Йовков, Ж 1920, 224. Тя [баячката] взе котленцето и почна да сипва в кръг около камъка капки от виното, като бъбреше непрекъснато някакви неразбрани тайнствени думи. Поръси, какво поръси, па току вдигна котлето и засмука на бавни глътки останалото вино. СбХ, 138. След като всичко биваше готово, дядо Мирю изваждаше от торбата шише, пълно със силно миризлива течност и поръсваше с нея наоколо, да заличи нашите следи и да привлече вниманието на зверчето към мястото на капана. Ем. Станев, ЯГ, 43-44. Среща ми иде бело момиче, / във ръка носи бело котленце, / бело котленце с кръстена вода. / Де кого срешне, а то го ръси, / а мене срешна не ме поръси. Нар. пес., СбВСтТ, 1046.
2. Ръся, посипвам, пръскам някого или нещо на много места, по цялата повърхност с нещо, което се състои, обикн. от дребни частици; наръсвам, посолявам. Червеното яйце пък излезе прясно и никой не каза нищо за него. Момчето го поръси със сол и го изяде. Св. Минков, ПК, 21. Други [хора] посоля‑
ват и поръсват с подправки изчистените птици, облепват ги с глина и ги пекат в гореща пепел. Л. Петров и др., БНК, 20. Магьосницата почнала да разказва. Додето разправяла, неусетно поръсила със сънен прах очите на момчето и то заспало. А. Каралийчев, МО, 8. // Ръся, посипвам, пръскам нещо дребно, ситно на много места, по цялата повърхност на нещо. Тичинките поръсиха прашеца си и увехнаха. П. Бобев, ГЕ, 102. ● Обр. Душата ми над тебе бисер ще поръси, / че ти ще бъдеш роза, аз ще бъда май. П. К. Яворов, Съч. I, 128.
3. Прен. Обсипвам. Царят минал през улици поръсени с цветя и отишъл към черквата. Ив. Вазов, Съч. ХI, 40. Сега милиарди звезди поръсват дълбокото небе, което изведнъж се открива — огромно и мълчаливо. К. Константинов, ПЗ, 112. Странни струни са изопнатите жици, / посребрени с тънък пух, / и снегът, поръсен с бисерни искрици, / хрупка с вопъл зъл и глух. Хр. Смирненски, Съч. I, 55. Филип излезе на открито и морето изведнъж легна под нозете му — огромно, поръсено от блясъците на ниското слънце, раздвижено до самата бяла мъглявина на хоризонта. Ем. Манов, БГ, 55. ● Обр. Топла нощ се стели над реката, / тих южняк поръсва благодат, / редки облачета сенки мятат, / в далнината светлини блестят. Л. Стефанова, СКО, 69. поръсвам се, поръся се I. Страд. от поръсвам. Полива се [есетрата] с приготвения отделно сос, прекаран през кърпа. Поръсва се със ситно нарязания магданоз. Н. Сотиров, СК, 399. Краставиците се измиват, .., посоляват се и се поръсват с растителното масло и ситно нарязан копър. Л. Петров и др., БНК, 142. II. Възвр. от поръсвам.Поръсила се е с есенция и където мине, като че разнася мирис на цъфнали рози. Кр. Григоров, Р, 106.