ПОРЪСВАНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОРЪ̀СВАНЕ, мн. ‑ия, ср. Отгл. същ. от поръсвам и от поръсвам се; поръсяне. Той помести билюреното шишенце, прилично на солничка с малки дупчици на гърлото, пълно със сажди за поръсване на книжата, изписани с турско писмо. Д. Спространов, С, 122. Къпането, сръбването на вода, пречистването и кръщелното поръсване с вода се използват като средство за очистване. Ст. Чолаков, ДК [еа]. Настилката [на стадиона] позволява снежната покривка да се премахне чрез поръсване със сол и не задържа никаква вода. Кап., 2004, бр. 47 [еа]. Маслото е идеално за сладкиши и за поръсване на сурови или сварени на пара зеленчуци. Вл. Зарков, МК (превод) [еа]. Поръсване с подправки. △ Поръсване на пътното платно с луга.