ПОРЪЧИТЕЛСТВО —Речник на българския език — алтернативна версия
ПОРЪЧЍТЕЛСТВО, мн. ‑а, ср. 1. Само ед. Юрид. Законова форма на определяне на задължение за плащане, изплащане и погасяване при определени условия и срок на заеми, кредити и др. под. в качеството на длъжник, в случай че последният не е в състояние да плати поради несъстоятелност, смърт и под.; гаранция. Министърът на финансиите Ив. Ев. Гешов предложи едно допълнение към Каравеловия закон, според което се разрешаваше на Народната банка да даде, ако стане необходимо, своето поръчителство за държавата. С. Радев, ССБ II, 268. Отпуснаха му и един доста значителен заем. Всичко това стана по препоръката и с поръчителството на поп Стефан. Й. Йовков, Ж 1945, 252. // Задължение, което се поема от поръчител, за изплащане на дълг, заем, кредит и под. вместо длъжника. Нещастията, а заедно с тях и бедността се заредиха от оня ден, когато непочтен съдружник измами недоверчивия гайтанджия. Към това се прибави и поръчителство по полица, която накрая той сам трябваше да плати. Ст. Дичев, ЗС I, 80. За да изплати дълга от поръчителствата, тате продаде и голямата къща. Г. Белев, ПЕМ, 88. Вешовски беше изплатил поръчителството след смъртта на съпругата и взел от пристава къщата срещу дълга. Г. Райчев, Съч. I, 186. Според събраните сведения Миряна можеше да разчита на един кредит в банката от около двеста хиляди лева. Манол смяташе да поеме поръчителството пред банката и по този начин да го държи в ръцете си. Ем. Станев, ИК I и II, 199. Миналата година плати за поръчителство двадесет жълтици. К. Петканов, СВ, 145.
2. Писмена или устна препоръка, че някой е подходящ, има необходимите качества и отговаря на определените условия да бъде приет на работа или в някаква организация, партия и под.; гаранция. На кмета веднага се предписва .. от началника в тридневен срок да представи поръчителство за длъжността си. Пряп., 1903, бр. 31, 3.
3. Поемане на отговорност, обикн. писмена чрез препоръка и подпис, понякога и с внасяне на определена парична сума, някой да бъде освободен при арест, съд, затвор и под., или да му бъде разрешено от официалните власти да извърши или получи нещо; гаранция. Левски настоявал да се помогне на тоя момък и Л. Каравелов заедно с Д. Ценовича след дълги убеждения от страна на други приятели дали поръчителство в съдилището. З. Стоянов, ХБ, 156-157. — Това тескере не струва, ще те върнат от станцията още... Извади си ново, мили мой. Донеси поръчителство и аз ще ти дам ново. Ив. Вазов, Съч. VII, 149. От Варлаама поискаха само поръчителство, че ще бъде верен на царството. Ив. Вазов, Съч. VIII, 80. ● С предл. под. На другия ден след пристигането в Търново Стамболов получи от Министерството на външните работи в София телеграма, че генерал Каулбарс искал освобождаването на арестуваните, макар и под поръчителство. В. Геновска, СГ, 513. Марко и Мичо Бейзадето подир многократни опитвания сполучиха да отпуснат под свое поръчителство доктора Соколова. Ив. Вазов, Съч. ХХIII, 7.