ПОРЪЧНИК —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОРЪ̀ЧНИК, мн. ‑ци, м. Остар. Книж. 1. Поръчител. Комисионерин .. са нарича онзи, който действува в свое име или под съдружеско име за сметка на някой поръчник. ДЗОИ I (превод), 135. Ако би стоките да са са продали или предали за сметка на поръчника, комисионеринът зема от произведението на продажбата платените си пари заедно с лихвите и разноските. ДЗОИ I (превод), 135. Поръчка е да са съгласи някой с някой художник за направата на някое нещо; лицето, което го прави, са именува .. направач, а което го поръчва .. поръчник. ДЗОИ III (превод), 40. Много голяма бъркотия ще произлязва в тези или онези важни земанедавания, ако би имал избирането поръчникът да може да разваля условието на поръчката. ДЗОИ III (превод), 14-15.

2. Разш. Човек, който изпълнява поръчение. Тойзи Псалом е пророчество за Христа и показува състоянието му и чувствата му във времето на страшното му страдание, когато той като наш поръчник носеше греховете на света. КТЕВ, 562.