ПОРЯ —Речник на българския език — алтернативна версия
ПО̀РЯ, ‑иш, мин. св. ‑их, несв., прех. 1. Разшивам нещо шито, зашито, обикн. като разрязвам или разкъсвам шева, тегела; разпарям, разпорвам. Шие, пори наша Мара, тако празна да не седи. Д. Манчев, БЕ II, 58. Ший, пори и плаче. Погов., П. Р. Славейков, БП II, 212. Цял ден шия и поря — все не мога да го направя както трябва този тегел. // Разг. Разплитам нещо плетено. Поря старите пуловери, за да използвам преждата.
2. Разрязвам, пробождам обикн. корем на човек или животно; разпорвам, цепя, режа. Разболееш се, вземат те в болницата,.. На другия ден запушат цигарките си, смеят се и те порят да видят от какво си страдал. Елин Пелин, Съч. II, 74. Софричката се прекатури и ножът, с който порех риба, блесна пред очите ми. Ем. Станев, А, 149. За късо време .. те [турците] прегазиха площадката, заляха я, нахвърлиха се върху неколцината останали живи четници, нахвърлиха се и върху мъртвите, да ги мушкат и порят с ножовете си. Д. Талев, ГЧ, 472. // Убивам или смъртно ранявам с нож, сабя и под.; сека, режа. Викаше с продран от ракията глас: — Ще ги избия! .. Ей с тези ръце ще поря, ще режа!... Д. Добревски, БКН, 152. Млади бояджии керван са запряле; / керван са запряле, теслим са станале. / Юнаци изляле, саби извадиле; / саби извадиле, раале, пориле: / кой си фесле немал, той фесле наденал. Нар. пес., СбНУ ХХIХ, 68. ● Обр. — Той надигна бинлика и виното закъркори в гърлото му. — Ох, реже... Реже и пори, с мечка се бори. Й. Йовков, ПГ, 191.
3. Прен. За рало, плуг, трактор и под. — разрязвам повърхността на почвата; ора, браздя, цепя, режа. Грашев седна в сянката на зелените джанки и гледаше лъскавата земя,.. Но тракторът я пореше и премяташе, изтръгваше корените на храсти и бурени, окопали се от незнайно време в нея. Д. Фучеджиев, Р, 267. Образът на орача с древното дървено рало, което пори пръстта, тежката ръка върху ралника и остенът, насочен към бляскавите гърбове на кравите,.., довършват чертите на този неизменен пасторал. З. Сребров, Избр. разк., 178. Научихме, че ти [Нено] тука може да ръждясаш като ралник, който не пори земята, затуй съм дошъл. А. Каралийчев, НЗ, 42. Като се забиеше в очертаните от пукнатините едри буци, палешникът вместо да ги пори, само ги поразклащаше или позавръщаше. П. Славински, ПЗ, 144. Кръстевица и Станка ходеха на оран,.. Като внимаваше да не изкриви браздите, да не отплесне навън палешника, да пори на еднаква дълбочина .. Станка забравяше за Бориса. Г. Караславов, ОХ I, 362-362. Но плахи сега сте, Тракийски полета, / и страшна е вашата скръбна пустиня! / Отдавна е есен, а рало не пори. Ем. Попдимитров, Събр. съч. V, 47. ● Обр. Главен секретар, министър, съветник при Министерството на народното просвещение, директорът на музея и Народната библиотека — Константин Иречек пореше неуморно целината на българската книжовна нива и хвърляше здрави семена. А. Каралийчев, ПГ, 207-208.
4. Прен. Обикн. за параход, лодка или друг плавателен съд — плувам, движа се бързо като разрязвам, цепя водата. Но параходът пореше вълните гордо и непоколебимо, като оставяше след себе си широки бразди от разбита морска пяна. Ал. Бабек, МЕ, 54. Галерите пореха бавно течението и пъплеха една зад друга. Й. Вълчев, СКН, 226. Заекът обичаше да гледа как през хубави летни дни лодкари порят с веслата си неподвижната водна шир. И. Петров, ЛСГ, 89-90. Параход "Радецки" пори плавен Дунав и разбунва сини сребърни вълни. В. Марковски, ПЗ, 333. Нашият катер смело пореше морските вълни, като ту забиваше нос в тях, ту изплуваше нагоре. В. Врански, ФП, 116. // Плувам, движа се във водата бързо, енергично. Главата ѝ [на видрата] е широка, с къса, тъпа и широка муцуна, което ѝ позволява лесно да пори водата. П. Петков, СП, 14. Стотици хиляди видове животни пъплят по земната шир от полюс до полюс, порят речните и морските глъбини. Хр. Одисеев, ТН, 7. Ловецът пореше водата с мощен кроул. Разбитата водна маса излизаше от пръстите му във вид на милиони златни парички. А. Мандаджиев, ОШ, 5.
5.Прен. Поет. За птица или летателен апарат — летя бързо, леко, като прорязвам въздуха или оставям диря, следа. Лястовички пореха с игривия си летеж въздуха. Ив. Вазов, Съч. ХII, 189. Из затоплените гнезда на крушаците излетяваха стреснати гургулици и пореха въздуха с белезникавите си криле. Ст. Марков, ДБ, 262. Бръмчаха мушици, стрелкаха се, пореха въздуха. Н. Нинов, ЕШО, 101. Дивите патки крякат над главата ти и порят на юг, а земята ти да стои неорана и незасята. А. Гуляшки, МТС, 199. Слушам — порят небето мотори, / самолет нависоко блести. О. Орлинов, П, 94. поря се страд. В мазата на диреците висяха няколко агнета одрани,.. У мутвака се пореха кокошки и млади пилета. Ц. Гинчев, ГК, 151-152.
ПО̀РЯ СЕ непрех. За шев, тегел или за нещо зашито или изплетено — разшивам се; разпорвам се, разпарям се. Пореше се по всичките си гнили шевове старата износена дреха.