ПОРЯДЪЧЕН —Речник на българския език — алтернативна версия
ПОРЯ̀ДЪЧЕН, ‑чна, ‑чно, мн. ‑чни, прил. 1. Който се съобразява, придържа се, спазва, съблюдава обществения ред, законите, нормите и порядъка в обществото; приличен, подреден. Най-често да не бъдеш порядъчен е твърде приятно. П. Славински, ПЗ, 286. Мен ми е драго, че ти си честен и порядъчен! Нямам амбицията, че аз съм те направила такъв. Ст. Грудев, АБ, 202. На пръв поглед нищо не говори, че в душевния мир на манияка има някакво разстройство. Той минава за порядъчен, даже умен човек. М. Кремен, СС, 144. Лъхна я миризмата на кисело вино и Мариана се учуди. Знаеше го много порядъчен. Л. Дилов, ПЕД, 46. — Ние, порядъчните хора, сме верни на княза. В. Геновска, СГ, 26. Пред прага чакаше млад мъж, .. Някакво неясно чувство за опасност я [Мария] накара да го огледа внимателно, но поне външно човекът изглеждаше повече от порядъчен. П. Вежинов, НБК, 197. Такваз партия [сглобена от престъпници и най-тъмни личности] възбужда само погнусявание в порядъчното общество. Бълг., 1902, бр. 448, 4. // Обикн. за жена — който е благоприличен, скромен и няма леко, неморално поведение. "Да, хубава е наистина, но не можеше ли да бъде и порядъчна като другите жени?!" Д. Калфов, Избр. разк., 355. Слязла за миг до равнището на тоя сластолюбив празноскиталец, който не може да различи падналата от порядъчната жена и си въобразява, че всяка би тръгнала с него, тя — вътрешно погнусена — продължава разходката си. М. Кремен, РЯ, 397. А колко скоро забрави историята с офицера? Не обеща ли да бъдеш честна и порядъчна жена? М. Грубешлиева, ПП, 286. — Нали ви се струва неприлично, че ви преследвам така? — подзе тя с малко измъчена усмивка. .. Порядъчните жени не постъпват като мене, сам го казахте. Ем. Манов, БГ, 97. // Който е присъщ, характерен за морален човек, в който няма прояви на подлост, престъпни действия и под.; почтен, благоприличен. Животът за него пред‑
ставляваше всъщност една огромна книга, пълна с уравнения и формули, която той четеше ненаситно от сутрин до вечер. В неговия порядъчен живот нямаше никакви изненади. П. Вежинов, БГ, 127-128. Във времето на байганьовския келепирджилък гаснеха и последните искри на буржоазния политически идеализъм, на порядъчната служба. Т. Жечев, БВ, 389.
2. Който е в големи размери, количество или степен, поради което прави впечатление, забелязва се, откроява се; значителен. Той беше изгубил в клуба на зелената маса .. една порядъчна сума. Т. Влайков, Мис., 1896, кн. 3-4, 236. Той пръв е избрал за специално занятие да пише драматически произведения.. Плод на тая деятелност са били едно порядъчно число драми .. и няколко комедии. К. Величков, ПССъч. VIII, 125-126. В оранжерията освен порядъчното количество водорасли, които изготвяха витамини и белтъци, растеше и едно бананово дърво. К, 1963, кн. 9, 17-18. Както всяка година, и тази той ще бъде отпразнуван с увеселителни влакове,.., и по няколко порядъчни закуски за сметка на някой фонд. Хр. Смирненски, Съч. III, 105. Спомни си също така за снощното порядъчно пийване в кръчмицата зад гарата и настроението му още повече се развали. Ем. Манов, ДСР, 78. // Който е в достатъчна степен, за да отговаря на определени изисквания. Войников е обладавал порядъчно литературно образование. К. Величков, ПССъч. VIII, 128. // За възраст — който е преминал по-голяма част от живота си; напреднал, почтен. Съседът му — обикновен трудов човек, вече на порядъчна възраст — към четиридесетте, изведнъж започнал да говори на чужд език. К, 1970, кн. 7, 18.
3. Остар. Езикозн. За числително име — реден. Количествените ни показват само числото на предметите .., а порядъчните ни ги назначават постепенно и порядъчно: първий, сетний, .. Д. Миркович, КМБГ, 15.