ПОРЯДЪЧНО —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОРЯ̀ДЪЧНО нареч. 1. По начин, който е съобразен с правилата, нормите, законите, морала и не буди възражение, съмнение, неодобрение; морално, почтено. Изгледите за неговото бъдеще бяха жалки,.. — желанието да живее порядъчно, чисто и с достойнство, — изглеждаше невъзможно в тоя стар, нечист и тъжен град. Ем. Станев, ТЦ, 57. Всъщност той беше човек на удоволствията, склонен да се отдава на всички страсти, без да се срамува, способен да се присмива над всички, които се държат порядъчно, като ги смята ограничени, страхливи и тъпи — хора, които не умеят "да дръзват в живота". П. Славински, ПЗ, 293.

2. Така, както трябва по отношение на качество или външен вид; прилично. Удивляваха ся испанците като гледаха навсъде по крайморията паланки и селца порядъчно построени с вар и камъни. П. Кисимов, ОА II (превод), 8. Тя се обличаше порядъчно и винаги изглеждаше добре.

3. Много, в голямо количество или степен; значително. Предишния ден беше валяло порядъчно и почвата още беше разкаляна. Б. Шивачев, ПЮА, 203. Като виждам какъв се е източил моят син, винаги си казвам, че съм порядъчно одъртял. Др. Асенов, СВ, 109. — И едва тогава ще забележи [дамата], че господинът срещу нея не е съвсем за изхвърляне. Макар, че е порядъчно плешив. П. Вежинов, НБК, 348. На анекдотите на Монголеца, обикновено поовехтели порядъчно, тя се усмихваше едва-едва, .. Д. Фучеджиев, Р, 161. Дошли с намерение да извършат обиск, след като порядъчно сръбнали, полицейският началник се задоволил само с това да запита старицата, колко сина има.. Н. Ферманджиев, РХ, 267.

4. Остар. Мат. По начин, който следва естествения ред на числата. Числителните назначават и определят числото просто или порядъчно на предметите. Г. Миркович, КМБГ, 15. Количествените ни показват само числото на предметите: един нож, .. — а порядъчните ни ги назначават постепенно и порядъчно: първий, сетний, .. Д. Миркович, КМБГ, 15.